Hathor (Геновева Симеонова)
461 1681
20.07.2008 г., 7:45 ч.

На зиг-заг 

  Поезия » Друга
728 0 8
Да си призная мъничко боли,
че късно е и няма връщане.
А пътят ми оказа се трънлив,
надолен е и адски хлъзгав.

Набивам токчета – поне да се забавя.
От мисълта за Нея ставам таралеж –
настръхнала. А някой все повтаря:
Не можеш, мила, няма да я спреш...

Не мога да я спра, но ще протакам.
Живота мама каза, че е мой.
А старостта ще трябва да почака ,
отбивка има – ляв завой.

Назад не мога, но встрани ще кривна,
На зиг-заг мога да вървя.
А който бърза – да ме стигне.
Аз лесно няма да се дам.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??