12.10.2013 г., 19:53  

Наблюдения в тролея

606 0 6

 

                         1

                             

Жените над четирийсет се подмладяват

със сенки, със червило, с фон дьо тен.

Те оптимистки са – не се предават.

Не вярват – старостта е просто ген.

 

Рисуват си изкусно по лицата

усмивки и любов, дори мечти.

И пърхат с мигли – сякаш са крилцата

на водно конче. И въртят очи

 

на сто посоки и по сто причини.

Поклащат ханш, въртят дори бедра.

Застрелват всичко мъжко, дето мине,

защото  лък са... но без тетива.

 

                           2

 

Тинейджърките пък се състаряват,

цапотят се със тонове от грим.

Години те нарочно наслоявят,

кажи–речи подвижен ФармаХим.

 

Спирали като сажди от огнище,

червило огнено като изпита кръв.

Не се свенят и не зачитат  нищо.

Копират поп–иконите със стръв.

 

Лицата им крещят: „Забележи ме!

Жена съм вече, не, не съм дете...

Дори да не запомниш мойто име,

не ще забравиш... мойто деколте."

 

                        3

 

Жени, жени, прекрасни, леко смешни.

Въобще не става дума за естетика.

Прости им, Господи, ако са грешни...

И... да живее родната козметика!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Туше!
  • Амин
    Хлапачките ме разхилиха яко.
    Точно в целта ( то при теб впрочем няма погрешен изстрел )
  • Мъжете боядисват си косите,
    че бялото да не личи
    и вежди скубят,харчат си парите -
    от тази мода здрав ще откачи!

    Хубав преглед на женската суета!
  • Развесели ме тази сутрин! Поздрав!
  • Хахаха, усмихна ме рано сутринта...ама си е вярно де...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...