Dark_Island (Таня Георгиева)
389 12269
23.09.2012 г., 16:00 ч.

Наболо мълчание 

  Поезия » Любовна
1301 0 29

           
          Наболо мълчание


И те възбогнах, и те възмечтах.
В нозете ти вода разплисках.
Долюбвам те със вино и със хляб
(неугасено вино няма как да вкисне).

И ти принасям в жертва своя страх,
че всеки Бог в жестоката си милост
със Времето ни стрива – сива прах.
(Спасява ни на Любовта от жилото?)

И всяка нощ е с тебе очертана.
На устните ти с топлите извивки.
От обич и от нежност разлюляна,
в съня си и наяве все те викам.

А сянката, потрепнала след вятъра,
чертае кръг над нашето прераждане.
Два житни стръка – избелели с лятото.
И шепа прах… От обич – сажди.

Смълчавам се… Като под дъжд трева.
Прилепнала за своето безмълвие.
И слушам кълновете на страстта
как избуяват между мокри въглени…

© Таня Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??