Наболо мълчание
Наболо мълчание
И те възбогнах, и те възмечтах.
В нозете ти вода разплисках.
Долюбвам те със вино и със хляб
(неугасено вино няма как да вкисне).
И ти принасям в жертва своя страх,
че всеки Бог в жестоката си милост
със Времето ни стрива – сива прах.
(Спасява ни на Любовта от жилото?)
И всяка нощ е с тебе очертана.
На устните ти с топлите извивки.
От обич и от нежност разлюляна,
в съня си и наяве все те викам.
А сянката, потрепнала след вятъра,
чертае кръг над нашето прераждане.
Два житни стръка – избелели с лятото.
И шепа прах… От обич – сажди.
Смълчавам се… Като под дъжд трева.
Прилепнала за своето безмълвие.
И слушам кълновете на страстта
как избуяват между мокри въглени…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
