Ще останеш ли с мен след последния час,
щом звънецът "свободно" забие?
Ще поемем по Млечния път "ти и аз"
и ще скочим във вечното "ние".
Ще целунем за сбогом другаря Живот
със букет незабравки в ръцете
и въздушният вятърно-струен хомот
ще отвърже твърдта от нозете.
А Земята - начално школо́ за звезди,
ще ни бъде трамплин към небето.
И ръка за ръка към дома ще летим
на седлото на млада комета.
Остани ти със мен след последния час,
нека видим какво ни се пише
щом незримата същност побегне от нас
за към знание друго, по-висше.
© Миглена Миткова Всички права запазени