Среща
Погледна ме и кимна. Бе поздрав тих, сърдечен –
от някакъв бездомник, в ръцете със багаж.
(Така го възприех, че в дрипи бе облечен.)
Усмихнах му се, даже помахах със ръка.
Защо ли ми се стори, че бе добър и светъл?
(И може би от мене е много по човек?)
По някаква причина светът го бе отрекъл,
но той си има свои пътеки, ветрове...
Изгуби се в тълпата – остана в мисълта ми.
Един самотник беден, в ръцете със багаж.
От тази кратка среща, от тази малка тайна
над мен сега се сипе на капчици тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
