Ranrozar (Стойчо Станев)
646 19424
3.11.2024 г., 19:13 ч.  

Началото на края 

  Поезия
131 4 4

Човек роден е от водата:да плува и да се възземе.

И богатството зрее,когато почита родовото семе.

 

Излишеството жертва време,а времето е оскъдно.

Може дяволът да го отнеме и скрие в отвъдното...

 

Началото за миг живее сляпо,но проглеждат дните;

и нощите на пътека грапава сънуват зова на петлите.

 

Там където залезна жарава потъва тихо в хоризонта-

наследеното след нас остава.Водата не брои сезоните. 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за Любими, Теодора!🙏
  • Благодаря за Любими, Флавия!🙏
  • Благодаря за коментара,оценката и поздравите, Младен!🙏
    Благодаря за Любими, Елка!🙏
    Благодаря за доверието, Гюрхан!🙏
  • Мъдър и екзистенциален стих!:

    "Излишеството жертва време, а времето е оскъдно.
    Може дяволът да го отнеме и скрие в отвъдното..."

    Прииска ми се тази "Водата не брои сезоните." да покрие в един момент всичко, за да не останат никакви следи от хомо сапиенс. Това би бил истински хепиенд.

    Поздравление, Стойчо!
Предложения
: ??:??