Nov 3, 2024, 7:13 PM  

Началото на края

  Poetry
430 4 4

Човек роден е от водата:да плува и да се възземе.

И богатството зрее,когато почита родовото семе.

 

Излишеството жертва време,а времето е оскъдно.

Може дяволът да го отнеме и скрие в отвъдното...

 

Началото за миг живее сляпо,но проглеждат дните;

и нощите на пътека грапава сънуват зова на петлите.

 

Там където залезна жарава потъва тихо в хоризонта-

наследеното след нас остава.Водата не брои сезоните. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за Любими, Теодора!🙏
  • Благодаря за Любими, Флавия!🙏
  • Благодаря за коментара,оценката и поздравите, Младен!🙏
    Благодаря за Любими, Елка!🙏
    Благодаря за доверието, Гюрхан!🙏
  • Мъдър и екзистенциален стих!:

    "Излишеството жертва време, а времето е оскъдно.
    Може дяволът да го отнеме и скрие в отвъдното..."

    Прииска ми се тази "Водата не брои сезоните." да покрие в един момент всичко, за да не останат никакви следи от хомо сапиенс. Това би бил истински хепиенд.

    Поздравление, Стойчо!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...