6.08.2006 г., 10:52

НАЧАЛОТО НА ОГЪНЯ

767 0 1

НАЧАЛОТО НА ОГЪНЯ

 

 

“Началото на Огъня

е сред житата”- и се скри отново мишката.

 

“Началото на Огъня

е в дървесата сухи”- каза птицата и отлетя от клона.

 

“Началото на Огъня

е в подреденото огнище”-обади се змията

                                            и изпълзя навън.

 

“Началото на Огъня

е във праха от всеки въглен”- прокара мравката

                                                   мравуняка си.

 

“А началото на Огъня

е в огнените му причини;

в това нещата да са огнени

и Огънят да бъде във нещата,

а нещата – в собствените си утайки

из мойто дъно,

в мойто дъно” – така покри водата

                            своите изконни площи.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Симеонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Магьосник, извини ме,но не успях да разбера всичко.Може би искаш да кажеш, че колкото и да е силен и всеобхватен огъня има нещо,което го поглъща, без да се интересува от различната му роля за всяко живо същество...Може би аз съм прекалено глупава, за да разбера основната ти мисъл...Или ти си прекалено смахнат, за да я кажеш разбираемо...Извини ме.Това не е критика,а само коментар...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...