9.07.2008 г., 0:55 ч.

Начупени желания 

  Поезия » Любовна
841 0 7
Сама съм. Имах до стрехата
вълшебен розов цвят, но прецъфтя -
и розите, и тяхната магия,
и топлината, стихнала в пръстта.
А тишината иска да се пръсне -
заключена, разплакана, сломена,
несвикнала с отчаяния миг,
дошъл, за да остане вечно.
Сама съм. Вятърът продъни
и покрива, и времето. Избяга.
Децата в болката си се стопиха,
нощта премаза сенките под мрака. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Предложения
: ??:??