Начупени желания
Сама съм. Имах до стрехата
вълшебен розов цвят, но прецъфтя -
и розите, и тяхната магия,
и топлината, стихнала в пръстта.
А тишината иска да се пръсне -
заключена, разплакана, сломена,
несвикнала с отчаяния миг,
дошъл, за да остане вечно.
Сама съм. Вятърът продъни
и покрива, и времето. Избяга.
Децата в болката си се стопиха,
нощта премаза сенките под мрака.
В сърцето си пречупих керемида,
но вместо дъжд любов оттам прокапа,
начупени желания, тревога...
И нищо, нищо цяло не остана.
вълшебен розов цвят, но прецъфтя -
и розите, и тяхната магия,
и топлината, стихнала в пръстта.
А тишината иска да се пръсне -
заключена, разплакана, сломена,
несвикнала с отчаяния миг,
дошъл, за да остане вечно.
Сама съм. Вятърът продъни
и покрива, и времето. Избяга.
Децата в болката си се стопиха,
нощта премаза сенките под мрака.
В сърцето си пречупих керемида,
но вместо дъжд любов оттам прокапа,
начупени желания, тревога...
И нищо, нищо цяло не остана.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
