Над
584
0
0
Сърцето, което отнел съм,
с фалцета си
задъхано моли: ,,Поспри!’’
А отровните кестени
валят от дърветата
и впиват се в моите очи.
Не, никоя част
от това мрачно очакване
не буди и капчица жал.
А раните чужди – по чуждото тяло,
са маски от чужд карнавал.
И все пак го е имало;
ах, как сме подминали
избори правилни – бол!
И всъщност сме скривали
в душите си зимата,
посипвайки раната с сол.
Днешната есен,
тъй златна и песенна,
се свежда над мен – като смърт.
А аз съм обесен
на стария кестен, облещен...
Но над земната твърд.
с фалцета си
задъхано моли: ,,Поспри!’’
А отровните кестени
валят от дърветата
и впиват се в моите очи.
Не, никоя част
от това мрачно очакване
не буди и капчица жал.
А раните чужди – по чуждото тяло,
са маски от чужд карнавал.
И все пак го е имало;
ах, как сме подминали
избори правилни – бол!
И всъщност сме скривали
в душите си зимата,
посипвайки раната с сол.
Днешната есен,
тъй златна и песенна,
се свежда над мен – като смърт.
А аз съм обесен
на стария кестен, облещен...
Но над земната твърд.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
