gamarima (Маргарита Петрова)
123 337
19.08.2022 г., 21:31 ч.

Над бездната 

  Поезия » Философска
627 2 8

       / на моята Душа/

 

Не си създавай грижи  - от безгрижните!

Ни обич - от забравен послеслов...

Трохите винаги остават ничии.

А в празните очи - не идва Бог.

 

Не си хаби палитрата с прозрения!

Ехиден смях от мъртви Светове

ще я превърне в клюка непремерена.

Ще скубят ангелските ти криле...

 

Не се отказвай никога от себе си!

Макар да те кръщават с имена

нечисти и да те захвърлят в бездната -

бъди спасително въже до край!

 

И нека в тези пусти измерения

остане всеки укор и лъжа.

След теб ще се катерят само смелите

и твоят Дух - за знаме ще държат!

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Това, което душата премълчава »

18 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави! Харесва ми!
  • Успех, Марго!
  • Да,смисълът е в думата .Благодаря Ви,че сте се замислили над дълбочината на стиха!Хубаво е как всеки намира по своему стойностите в него.И аз се радвам на коментара и забележките,от които се уча.Успех на всички!
  • Стойностна творба, различна със своята смисленост, но без финалния ред, него просто го игнорирам и гласувам все едно го няма.
  • И на мен ми хареса, Марго! Успех ти желая, мила!
  • Благодаря за коментарите,подкрепата и препоръките!
  • Подкрепям те!
  • Гласувам и това е достатъчен коментар.
    Всъщност, може би това със знамето някак не го усещам, като част от картината, може би факел ще бъде по-добре, но е в конкурс и знам, че не могат корекции, пък и ти си авторът
Предложения
: ??:??