Над бездната
/ на моята Душа/
Не си създавай грижи - от безгрижните!
Ни обич - от забравен послеслов...
Трохите винаги остават ничии.
А в празните очи - не идва Бог.
Не си хаби палитрата с прозрения!
Ехиден смях от мъртви Светове
ще я превърне в клюка непремерена.
Ще скубят ангелските ти криле...
Не се отказвай никога от себе си!
Макар да те кръщават с имена
нечисти и да те захвърлят в бездната -
бъди спасително въже до край!
И нека в тези пусти измерения
остане всеки укор и лъжа.
След теб ще се катерят само смелите
и твоят Дух - за знаме ще държат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Петрова Всички права запазени
