Над листа побелял
Пак се мъча
над листа побелял
от душата се опитвам
чувства да излея АЗ.
Но те са „притъпени",
мрачни и неясни...
Те са в „тайна" от мене,
сякаш в стена са зазидани.
И блъскам стената с глава,
за да изясня поне мислите си,
но отново „ударих на камък"
и те от мен се скриха.
Остават ми само сега -
светлината и тъмнината,
които дразнят очите ми
и не дават покой на живота ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
