Изкачих се високо , високо,

нейде над Ощава .

Поседнах си кротко ,

и огледах се наоколо , както подобава.

Въздухът беше чист и свеж

и от тук се виждаше балкана.

А пък аз бях изпълнена с копнеж

и както винаги замечтана.

Сцената , построена от дървета ,сякаш с тих шепот ме призова.

Предложи ми изгодна оферта

и мигом завладя ми ума.

Качих се и започнах да рецитирам

,, Хайдути, баща и син ",

ето тъй чувствата си аз изливам

и се покачи моя адреналин.

Щастие и свобода взех в огромна доза ,

прибрах се доста енергична .

От тоз поход имах огромна полза 

и досега не съм се чувствала по - поетична.