Аз чаткам празната машина.
От пръстите си смуча аз...
За пишещ искам аз да мина,
във пот облян съм в този час!
Горчиво гърлото ми става!
Във туй не виждам лесна слава!
В неистов огън пак горя,
и искам хит да сътворя...
Опитвам нещо да ви кажа...
Не мога просто да мълча!
Над грозното да захвърча -
вълшебства разни да покажа!
О, все пак аз съм убеден,
че има нещичко и в мен!
© Христо Славов Всички права запазени