Над Празната машина - сонет

Poetry » Other

469 0 0

Аз чаткам празната машина.

От пръстите си смуча аз...

За пишещ искам аз да мина,

във пот облян съм в този час!

Горчиво гърлото ми става!

Във туй не виждам лесна слава!

В неистов огън пак горя,

и искам хит да сътворя...

Опитвам нещо да ви кажа...

Не мога просто да мълча!

Над грозното да захвърча -

вълшебства разни да покажа!

О, все пак аз съм убеден,

че има нещичко и в мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0