15.05.2010 г., 20:28 ч.

... над пръстта 

  Поезия » Друга
805 0 22
... над пръстта
От своето небе търкулна се сълзата.
Изпълни гънките на старата луна.
Разпъна времето. Пребори вятъра.
Косите му погали. Падна над пръстта.
По изгрев счупи своите окови.
Надрасна ме и в себе си се прероди.
Завръщам се по-блуден и от порив,
а мама запрегръща ме с очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Предложения
: ??:??