Надежда
След тази нощ, безлунна тиха
когато тишината броди вън
и прозорците безлико гаснат
заспивайки в поредния си сън.
Една надежда истинска поглежда,
изгрява светлина в новия ми ден
и рисува с думи тихо любовта ми
искрици нежност останали в мен.
Забравена душата ще отвори
пътека от незабравени мечти
и блеснали слънчеви простори
в радост пясъчна ще се роди.
Задъхани от щастие вълните
ще срещнат остарелия си бряг,
със капка слънчева печал в очите
ще се догонват в новия си бяг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Вълканова Всички права запазени
