Nadya (Надя Вълканова)
53 117
Mar 7, 2005, 7:42 AM

Надежда 

  Poetry
1185 0 3

След тази нощ, безлунна тиха
когато тишината броди вън
и прозорците безлико гаснат
заспивайки в поредния си сън.

Една надежда истинска поглежда,
изгрява светлина в новия ми ден
и рисува с думи тихо любовта ми
искрици нежност останали в мен.

Забравена душата ще отвори
пътека от незабравени мечти
и блеснали слънчеви простори
в радост пясъчна ще се роди.

Задъхани от щастие вълните
ще срещнат остарелия си бряг,
със капка слънчева печал в очите
ще се догонват в новия си бяг.

© Надя Вълканова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??