Mar 7, 2005, 7:42 AM

Надежда 

  Poetry
1260 0 3
След тази нощ, безлунна тиха
когато тишината броди вън
и прозорците безлико гаснат
заспивайки в поредния си сън.
Една надежда истинска поглежда,
изгрява светлина в новия ми ден
и рисува с думи тихо любовта ми
искрици нежност останали в мен.
Забравена душата ще отвори
пътека от незабравени мечти
и блеснали слънчеви простори
в радост пясъчна ще се роди. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Вълканова All rights reserved.

Random works
: ??:??