Стоиш във стаята пустинна и самотна
И мислиш си за твоите мечти
Макар да знаеш,че не ще се сбъднат нивга
Във себе си таиш надежда ти.
Макар мечтите да са скромни
Неизпълними са за тев
Но в себе си таиш ти капчица надежда
И тя ти дава сили за напред.
© Пламена Москова Всички права запазени
стихчето ти е много хубаво.