Oct 16, 2004, 7:45 PM

Надежда 

  Poetry
1201 0 3
Стоиш във стаята пустинна и самотна
И мислиш си за твоите мечти
Макар да знаеш,че не ще се сбъднат нивга
Във себе си таиш надежда ти.
Макар мечтите да са скромни
Неизпълними са за тев
Но в себе си таиш ти капчица надежда
И тя ти дава сили за напред.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Москова All rights reserved.

Random works
: ??:??