Надежда (Любов и Вяра)
В мелодия от сън и мрак,
повита в кукувича прежда,
във най-дълбоката гора
живее моята Надежда.
В един далечен океан,
в най-непрогледната му бездна,
не помня вече откога,
живее моята Надежда.
И от високото небе
една звездица ме поглежда -
като изпъдено дете! -
и там е моята Надежда.
Протягам двете си ръце.
В сърцето топля й постеля.
Дано пък някой ден рече,
за малко там да се пресели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
