В мелодия от сън и мрак,
повита в кукувича прежда,
във най-дълбоката гора
живее моята Надежда.
В един далечен океан,
в най-непрогледната му бездна,
не помня вече откога,
живее моята Надежда.
И от високото небе
една звездица ме поглежда -
като изпъдено дете! -
и там е моята Надежда.
Протягам двете си ръце.
В сърцето топля й постеля.
Дано пък някой ден рече,
за малко там да се пресели.
© Райчо Русев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
