19.11.2005 г., 21:46

НАДЕЖДА ТЪРСЯ

1.2K 0 5

НАДЕЖДА ТЪРСЯ

 

Не ме тревожат вчерашни провали.

За минали победи не ликувам.

Живея днес. За минало не жаля,

а просто плащам, колкото ми струва.

 

Пропуснати възможности заравям

под живата жарава на деня

и ядове за утре не оставям;

надежда търся, за да ги сменя.

 

А там, отзад, надеждата я няма.

Тя винаги е в утрешния ден.

И само с нейния спасяващ пламък,

ледът разсичам, в този свят студен.

1995 г.

Добрич

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...