19.11.2005 г., 21:46

НАДЕЖДА ТЪРСЯ

1.2K 0 5

НАДЕЖДА ТЪРСЯ

 

Не ме тревожат вчерашни провали.

За минали победи не ликувам.

Живея днес. За минало не жаля,

а просто плащам, колкото ми струва.

 

Пропуснати възможности заравям

под живата жарава на деня

и ядове за утре не оставям;

надежда търся, за да ги сменя.

 

А там, отзад, надеждата я няма.

Тя винаги е в утрешния ден.

И само с нейния спасяващ пламък,

ледът разсичам, в този свят студен.

1995 г.

Добрич

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...