НАДЕЖДА ТЪРСЯ
Не ме тревожат вчерашни провали.
За минали победи не ликувам.
Живея днес. За минало не жаля,
а просто плащам, колкото ми струва.
Пропуснати възможности заравям
под живата жарава на деня
и ядове за утре не оставям;
надежда търся, за да ги сменя.
А там, отзад, надеждата я няма.
Тя винаги е в утрешния ден.
И само с нейния спасяващ пламък,
ледът разсичам, в този свят студен.
1995 г.
Добрич
© Румен Ченков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
