Надеждата
Надеждата умирала последна.
Надеждата крипяла ни духа.
Надеждата – илюзия поредна.
Думичката гали ни слуха.
Надяваш се заплата да получиш.
Надяваш се на нещо по-добро.
Надяваш се шестица да улучиш.
Надяваш се на печено ребро.
Разби се първата надежда
и после втората дори,
тотото не се урежда,
но има вчерашни кори.
Поне стомахът ще е сит,
но надежда няма за мечтите.
Животът ни е тъй убит,
навсякъде затварят ни вратите.
Надеждата – лъжа жестока,
себе си защото лъжем,
че от пропастта дълбока,
въже към нея ще завържем.
С борба живота си градете!
Не чакайте с надежда нищо!
За всеки къшей се борете!
Борейки се, вий сте нещо!
© Иванка Неделчева Всички права запазени