Apr 11, 2013, 5:55 PM

Надеждата

  Poetry » Other
537 0 0

 

                                 

Надеждата

Надеждата умирала последна.

Надеждата крипяла ни духа.

Надеждата – илюзия поредна.

Думичката гали ни слуха.

 

Надяваш се заплата да получиш.

Надяваш се на нещо по-добро.

Надяваш се шестица да улучиш.

Надяваш се на печено ребро.

 

Разби се първата надежда

и после втората дори,

тотото не се урежда,

но има вчерашни кори.

 

Поне стомахът ще е сит,

но надежда няма за мечтите.

Животът ни е тъй убит,

навсякъде затварят ни вратите.

 

Надеждата – лъжа жестока,

себе си защото лъжем,

че от пропастта дълбока,

въже към нея ще завържем.

 

С борба живота си градете!

Не чакайте с надежда нищо!

За всеки къшей се борете!

Борейки се, вий сте нещо!

 


                                                

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...