Надеждата е път в мъглата
Вървях с постоянна борба
и с надежда по нишката на живота -
нарекли е някога съдба,
определяща на всеки квота.
Но от първия до последния ден
на вярно куче не случих,
нито на учител до мен,
тънкостите на живота не изучих.
Не станах велик и богат,
от работа целият се скърших,
станах приведен и гърбат,
работната нишка свърших.
Мина ми с надежда младостта,
опора през цялото време,
днес, на ръба на пропастта,
тя пак мечтае с мене.
Че пак в утрешния ден,
на живота потекъл бавно,
ще дойде утрото за мен -
надежда за безсмъртие! Напразно!
Колкото голяма й е сладостта,
дваж по-голяма е горчивината,
прозреш ли рано мъдростта,
че надеждата е път в мъглата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Яндов Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
