Надеждата, която не умира

27.04.2024 г., 19:03 ч.

Поезия » Строги форми

98 1 4

НАДЕЖДАТА, КОЯТО НЕ УМИРА

В поройни и среднощни дъждове,

когато нямах топъл дом и стряха,

край мене чувах спътник как снове

и как душата ми прегръща – плаха,

отправена към странни далнини,

изпълнени с безкрайни неизвестни.

Димящите зари на здрача син

ме вдигнаха над тях – да не изчезна.

Аз никога на срещнах този дух,

подкрепял ме по хлъзгавия сипей.

Намерих робата му в бала дрипи.

Светът с ръка ли лека е съсипал

представата за тайния спасител,

за истината щом остава глух?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.