Надеждата, която не умира

27 abr 2024, 19:03

Poesía » Formas graves

195 1 4

НАДЕЖДАТА, КОЯТО НЕ УМИРА

В поройни и среднощни дъждове,

когато нямах топъл дом и стряха,

край мене чувах спътник как снове

и как душата ми прегръща – плаха,

отправена към странни далнини,

изпълнени с безкрайни неизвестни.

Димящите зари на здрача син

ме вдигнаха над тях – да не изчезна.

Аз никога на срещнах този дух,

подкрепял ме по хлъзгавия сипей.

Намерих робата му в бала дрипи.

Светът с ръка ли лека е съсипал

представата за тайния спасител,

за истината щом остава глух?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.