24.12.2020 г., 7:42

Надеждата нов път да ти покаже

1.5K 0 3

От дъното на своята душа,

с последни сили се опитвам даже,

да те зарадвам, да те утеша -

надеждата нов път да ти покаже.

 

Понякога съм толкова далече,

но не от теб и не от светлината,

а някъде, където ме обрече -

желанието странно на съдбата.

 

И колкото и да опитвам аз,

да викам силно все, до изнемога,

до теб не ще достигне моят глас,

че планината, спира го, висока.

 

И за това сърцето си оставям...

завинаги при теб. Не съжалявам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...