От дъното на своята душа,
с последни сили се опитвам даже,
да те зарадвам, да те утеша -
надеждата нов път да ти покаже.
Понякога съм толкова далече,
но не от теб и не от светлината,
а някъде, където ме обрече -
желанието странно на съдбата.
И колкото и да опитвам аз,
да викам силно все, до изнемога,
до теб не ще достигне моят глас,
че планината, спира го, висока.
И за това сърцето си оставям...
завинаги при теб. Не съжалявам.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
