От дъното на своята душа,
с последни сили се опитвам даже,
да те зарадвам, да те утеша -
надеждата нов път да ти покаже.
Понякога съм толкова далече,
но не от теб и не от светлината,
а някъде, където ме обрече -
желанието странно на съдбата.
И колкото и да опитвам аз,
да викам силно все, до изнемога,
до теб не ще достигне моят глас,
че планината, спира го, висока.
И за това сърцето си оставям...
завинаги при теб. Не съжалявам.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
