От дъното на своята душа,
с последни сили се опитвам даже,
да те зарадвам, да те утеша -
надеждата нов път да ти покаже.
Понякога съм толкова далече,
но не от теб и не от светлината,
а някъде, където ме обрече -
желанието странно на съдбата.
И колкото и да опитвам аз,
да викам силно все, до изнемога,
до теб не ще достигне моят глас,
че планината, спира го, висока.
И за това сърцето си оставям...
завинаги при теб. Не съжалявам.
© Асенчо Грудев Все права защищены
Благодаря ти! 🙂