Надеждата умира много бавно...

4.08.2008 г., 6:18 ч.

Поезия » Философска

5.0 / 20

1016 0 28

Когато ежедневието е умиране...
И нощите са тънки като косъм
опънат по посоката на изгрева.
И капелно към вените тече живот.
И въздухът тежи - не е за дишане,
а за сбогуване със погледи
между изстиващите мигове...
Когато бъдещето е в застоя...
Когато незначителното става важно,
а важното е смешното за жалост...
Пътечката от мисли като мравки
най-ценното отсява и отнася... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Докоснат
Не питайте твореца

Не питайте творец защо е тъжен и често се потапя в самота. С отнесена усмивка ще излъже, че е добре,...
В мига свещен

На тази пейка ние сме щастливи, под свод зелен от клони и листа. Ти винаги си странно мълчалива. Заг...
Небесноземните

В моя свят тъгата е гостенка, може само веднъж да нощува, а скръбта е нахалният просяк, който с чужд...

Още произведения »