Довереница (Дочка Василева)
477 17390
Aug 4, 2008, 6:18 AM

Надеждата умира много бавно... 

  Poetry » Phylosophy
893 0 28
 

 

Когато ежедневието е умиране...

И нощите са тънки като косъм

опънат по посоката на изгрева.

И капелно към  вените тече живот.

 

И въздухът тежи - не е за дишане,

а за сбогуване със погледи

между изстиващите мигове...

Когато бъдещето е в застоя...

 

Когато незначителното става важно,

а важното е смешното  за жалост...

Пътечката от мисли като мравки

най-ценното отсява и отнася...

 

Към следващата нощ (като възможност).

Към следващия ден (та чак до залеза).

Надеждата на капчици в часовника

пълзи, умира бавно, много бавно...

© Дочка Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "И нощите са тънки като косъм
    опънат по посоката на изгрева."

    "Пътечката от мисли като мравки
    най-ценното отсява и отнася..."

    "Надеждата на капчици в часовника
    пълзи, умира бавно, много бавно..."

    Нямам думи....
  • Благодаря ви.Бъдете здрави.
  • О, поздравления за страхотния стих!
  • И нощите са тънки като косъм
    опънат по посоката на изгрева!!!!!!*
  • Надеждата на капчици в часовника

    пълзи, умира бавно, много бавно...

    _____________________________________

    Докато не падне и последната
    но винаги - миг преди това,
    обръща се часовника.....

    Теб не мога да те сбъркам!!!!
  • Надеждата на капчици в часовника
    пълзи, умира бавно, много бавно...

    !!!*
  • "И въздухът тежи - не е за дишане,
    а за сбогуване със погледи
    между изстиващите мигове...
    Когато бъдещето е в застоя..."

    Тежък стих, Доче, като черна шамия!!! Но великолепен! Поздрави и от мен!
  • Прекрасно е и много,много тъжно!!!
  • Вълнуващо пишеш, галиш душата..
  • е,депресия временна,ще мине... поздрав!
  • Надеждата на капчици в часовника
    пълзи, умира бавно, много бавно...
    Може и да не умира!
    Всичко зависи от нас!
  • "И нощите са тънки като косъм
    опънат по посоката на изгрева."

    Разкошно попадение!! Браво!!
  • Така е Доченка, ама какво да се прави?Ше се надяваме докато я има а после ще видим!Поздрав от мен!
  • "Надеждата на капчици в часовника

    пълзи, умира бавно, много бавно..."
    Ех, Доче...много съм уморена тази вечер по-добре към следващото утро!
  • Стига де, Доче, съвсем ми скапа... настроението де...


    Остана ми, да си помечтая малко...
  • "И въздухът тежи - не е за дишане,

    а за сбогуване със погледи

    между изстиващите мигове...

    Когато бъдещето е в застоя..."

    Страхотно!
  • Страхотно е!
  • ,,Когато незначителното става важно,

    а важното е смешното за жалост...''

    !!!

  • Харесах! Поздрав!
  • "Когато незначителното става важно,
    а важното е смешното за жалост..." От истината боли и то много!!! Поздрави!

  • Доче...заболя ме и душа и сърце...
    истинска поезия...в очакване на следващата нощ...като възможност...
    силни разбиващи слова....смиряваш ме...с много обич, мила Доче.
  • Надеждата на капчици в часовника

    пълзи, умира бавно, много бавно...

    Да така е.
    Поздрав!
  • "Към следващата нощ (като възможност).
    Към следващия ден (та чак до залеза)."

    !!!*

  • Великолепен стих!!!
  • Пътечката от мисли като мравки
    най-ценното отсява и отнася...

    Много ми хареса!
  • Надеждата на капчици в часовника
    пълзи, умира бавно, много бавно...

    Поздравления, Доче!
  • Доче,направо ми разби сърцето...!
  • Вярно - умира последна!
    Ти си го усетила...и го знаеш!
    Поздравления за този стих!
Random works
: ??:??