Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
Aug 4, 2008, 6:18 AM

Надеждата умира много бавно...

1.2K 0 28
 

 

Когато ежедневието е умиране...

И нощите са тънки като косъм

опънат по посоката на изгрева.

И капелно към  вените тече живот.

 

И въздухът тежи - не е за дишане,

а за сбогуване със погледи

между изстиващите мигове...

Когато бъдещето е в застоя...

 

Когато незначителното става важно,

а важното е смешното  за жалост...

Пътечката от мисли като мравки

най-ценното отсява и отнася...

 

Към следващата нощ (като възможност).

Към следващия ден (та чак до залеза).

Надеждата на капчици в часовника

пълзи, умира бавно, много бавно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • i2na (Инна)
    i2na (Инна)
    "И нощите са тънки като косъм
    опънат по посоката на изгрева."

    "Пътечката от мисли като мравки
    най-ценното отсява и отнася..."

    "Надеждата на капчици в часовника
    пълзи, умира бавно, много бавно..."

    Нямам думи....
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    Благодаря ви.Бъдете здрави.
  • Jane_d (Деси Инджева)
    Jane_d (Деси Инджева)
    О, поздравления за страхотния стих!
  • pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    И нощите са тънки като косъм
    опънат по посоката на изгрева!!!!!!*
  • Napolitano (Валентин Желязков)
    Napolitano (Валентин Желязков)
    Надеждата на капчици в часовника

    пълзи, умира бавно, много бавно...

    _____________________________________

    Докато не падне и последната
    но винаги - миг преди това,
    обръща се часовника.....

    Теб не мога да те сбъркам!!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0