Надеждата? За тях тя аплодира...
Те ангели са бели, без лица,
почивка, дом и сън - мираж далечен.
С издигнати, на копия сърца,
воюват с враг в пророчества предречен.
Децата си съзират в кратък миг
и пощенски е гълъб интернета.
Не чуват базстопанственият вик,
на стадо: "Свободата е отнета"!
А тяхната човешка свобода,
в ъглите тъмни болницата крие
и знаят, ненаситен е глада,
на звярът смърт. Що пред вратите вие.
Домът ви днес е сигуен подслон.
А лекарят? След всяка смърт умира...
Земята е превърната в балкон.
Надеждата? За тях тя аплодира...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
