Надхвърли образа желан
360
0
2
Надхвърли образа желан
Не се побираш в образа нетраен,
във който аз с любов те сътворих.
Какво пък, пак си ми прекрасен,
за тебе всички рими изредих!
Рисувах те със цветовете сини,
родени във далечното небе…
Над мен летяха облаците бели
и чувствах пулса на едно сърце.
Душата ти създадох с чувства нежни.
Не може по-красива да е тя!
И в тези чудни мигове – безкрайни,
усетих силата на любовта.
Разкрих ти стара моя тайна
и ти надхвърли образа желан…
Ще мога ли сега да те опазя
или ще си заминеш неразбран?
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
