4.09.2012 г., 16:26 ч.

Надлетяване 

  Поезия » Философска
681 0 2
Не, не ме корете за моята любов,
с нея преплувам морета без брод,
под звездите танцувам изящен валс,
пия ефирен въздух със страст.
Приспива ме с приказки за лека нощ,
дарява сънища от своя пълен кош,
а градините кипва с неземен цвят,
нали оазис мой е Тя - море и бряг.
С нея си връщам детството аз,
и се люлея в люлка с глас умилян,
но не, не се тревожа, че парва ме сълза,
нали я имам - строга, наивна, добра. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Предложения
: ??:??