Надлетяване
Не, не ме корете за моята любов,
с нея преплувам морета без брод,
под звездите танцувам изящен валс,
пия ефирен въздух със страст.
Приспива ме с приказки за лека нощ,
дарява сънища от своя пълен кош,
а градините кипва с неземен цвят,
нали оазис мой е Тя - море и бряг.
С нея си връщам детството аз,
и се люлея в люлка с глас умилян,
но не, не се тревожа, че парва ме сълза,
нали я имам - строга, наивна, добра.
Не, не ме корете за моята любов,
тя е здравей, добър ден, лека нощ,
залог за щастие, спомен, тъга,
заедно бродим, за да търсим крила.
© Мариола Томова All rights reserved.
