Надлетяване

Sep 4, 2012, 4:26 PM

Poetry » Phylosophy

620 0 2

Не, не ме корете за моята любов,

с нея преплувам морета без брод,

под звездите танцувам изящен валс,

пия ефирен въздух със страст.

Приспива ме с приказки за лека нощ,

дарява сънища от своя пълен кош,

а градините кипва с неземен цвят,

нали оазис мой е Тя - море и бряг.

С нея си връщам детството аз,

и се люлея в люлка с глас умилян,

но не, не се тревожа, че парва ме сълза,

нали я имам - строга, наивна, добра.

Не, не ме корете за моята любов,

тя е здравей, добър ден, лека нощ,

залог за щастие, спомен, тъга,

заедно бродим, за да търсим крила.

Please sign in with your account so you can comment and vote.