7.02.2023 г., 17:35

Надпис в градското WC

864 2 3

НАДПИС В ГРАДСКОТО WC

 

... бях нещо я окършил за пари,
нали съм перманентно безработен,
и щом се вдигнах тая заран в три,
си казах: – Пич, бе ти си адски готин!

 

Вземи под наем градския кенеф,
лъсни го до шестнадесет карата! –
за хлебец ще изкараш някой лев,
пък ще си и на топло под земята.

 

И – ей ме, на! – със стирка и леген,
със чисто нова кофа и със четка,
салфетките нагъвам по цял ден,
поседнал върху мека табуретка.

 

Сегиз-тогиз му лисвам три води
и го минавам с чорлавата стирка.  
Народа пред кенефа се реди! –
като че ли на автобусна спирка.

 

За аромат го пръснах със „Шанел”.
Трих от стените триста запетайки,
ченгел до точка, точка до ченгел,
нали съм по природа чистофайник! –

 

с една добра усмивка на лице
усърдно почнах да си гледам кефа...

А тоя стих за градското WC
преписах го от надпис във кенефа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....