Нагарчащо
Като насън
рисува вън,
художник – есен късна.
Звънлив капчук,
дали напук
дъжд по боите пръсна?
Стар жълт котак,
протяга пак,
към слънцето муцуна,
а вятър луд,
съвсем нечут
набързо го целуна.
И злият пес,
добър е днес.
Под този дъжд – излишен.
един поет,
седи отпред
на пейката и пише.
Цигарен дим,
лети незрим,
предзимно пак горчи ми.
Сред малък стих,
къс лято скрих,
в несръчните му рими.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
