Като насън
рисува вън,
художник – есен късна.
Звънлив капчук,
дали напук
дъжд по боите пръсна?
Стар жълт котак,
протяга пак,
към слънцето муцуна,
а вятър луд,
съвсем нечут
набързо го целуна.
И злият пес,
добър е днес.
Под този дъжд – излишен.
един поет,
седи отпред
на пейката и пише.
Цигарен дим,
лети незрим,
предзимно пак горчи ми.
Сред малък стих,
къс лято скрих,
в несръчните му рими.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
