Нагаута (тъжна)
Някъде далеч
в пещера незнайна,
Хала живяла
сред злато, но в тъма.
Нито нощ, ни ден
познавала Халата.
Сама, опипом,
пазела богатствата -
сляпа за света,
никому непозната.
В ден прокълнат
Принц паднал при халата.
Той бил изплашен,
а тя – разбесняла се.
Страхът ги убил,
загинали двамата.
В пещерата
иманяри нахлули.
Днес няма нищо –
само тъжната песен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весислава Савова Всички права запазени
По отношение на постройката - нагаута е източна форма, която се състои от неограничен брой редуващи се 5-7 (сричкови) редове.
