Някъде далеч
в пещера незнайна,
Хала живяла
сред злато, но в тъма.
Нито нощ, ни ден
познавала Халата.
Сама, опипом,
пазела богатствата -
сляпа за света,
никому непозната.
В ден прокълнат
Принц паднал при халата.
Той бил изплашен,
а тя – разбесняла се.
Страхът ги убил,
загинали двамата.
В пещерата
иманяри нахлули.
Днес няма нищо –
само тъжната песен.
© Весислава Савова All rights reserved.
По отношение на постройката - нагаута е източна форма, която се състои от неограничен брой редуващи се 5-7 (сричкови) редове.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
