Някъде далеч
в пещера незнайна,
Хала живяла
сред злато, но в тъма.
Нито нощ, ни ден
познавала Халата.
Сама, опипом,
пазела богатствата -
сляпа за света,
никому непозната.
В ден прокълнат
Принц паднал при халата.
Той бил изплашен,
а тя – разбесняла се.
Страхът ги убил,
загинали двамата.
В пещерата
иманяри нахлули.
Днес няма нищо –
само тъжната песен.
© Весислава Савова All rights reserved.
По отношение на постройката - нагаута е източна форма, която се състои от неограничен брой редуващи се 5-7 (сричкови) редове.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
