Някъде далеч
в пещера незнайна,
Хала живяла
сред злато, но в тъма.
Нито нощ, ни ден
познавала Халата.
Сама, опипом,
пазела богатствата -
сляпа за света,
никому непозната.
В ден прокълнат
Принц паднал при халата.
Той бил изплашен,
а тя – разбесняла се.
Страхът ги убил,
загинали двамата.
В пещерата
иманяри нахлули.
Днес няма нищо –
само тъжната песен.
© Весислава Савова Todos los derechos reservados
Поздрави на всички.