jelyuena (Елена Желева)
25 104
14.05.2011 г., 18:52 ч.

Наистина 

  Поезия » Друга
1427 0 15

 

Аз съм твоето скрито лице

и сълзите, с които си плакал.

Аз съм всичко, което не е

част от шумния весел спектакъл.

 

Тайна слабост съм в твойта ръка

и вината от камък нехвърлен.

Без покана си идвам така,

все когато най-малко ме търсиш…

 

От срама, незабавно изтрит,

аз съм тихата кратка въздишка.

А когато изричаш лъжи,

аз съм болката истинска. Всичко.

 

Аз съм песен във твойте очи,

нежно лято, когато обичаш.

Появил се от нищото стих,

малка пауза, в която не дишаш…

 

И съм скъп, незабравен урок,

носен хиляди зими в сърцето.

Аз съм вечна искрица добро,

мълком в тебе родена да свети.

 

 

 

© Елена Желева. 08.05.2011 г.

© Елена Желева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??