Наистина
Аз съм твоето скрито лице
и сълзите, с които си плакал.
Аз съм всичко, което не е
част от шумния весел спектакъл.
Тайна слабост съм в твойта ръка
и вината от камък нехвърлен.
Без покана си идвам така,
все когато най-малко ме търсиш…
От срама, незабавно изтрит,
аз съм тихата кратка въздишка.
А когато изричаш лъжи,
аз съм болката истинска. Всичко.
Аз съм песен във твойте очи,
нежно лято, когато обичаш.
Появил се от нищото стих,
малка пауза, в която не дишаш…
И съм скъп, незабравен урок,
носен хиляди зими в сърцето.
Аз съм вечна искрица добро,
мълком в тебе родена да свети.
© Елена Желева. 08.05.2011 г.
© Елена Желева All rights reserved.
