11.09.2010 г., 20:27

Наистина ли

680 0 2

Наистина ли

 

Наистина ли няма да те видя вече
усмивката ти пак да ме докосне
нима за нежност времето изтече
и любовта ни бавно ще изгасне

наистина ли няма да намеря думи

със шепота им тих да те обгърна

нима ще идваш само във съня ми
във тъжен лебед пак ще те превърна

 

наистина ли в утрото ще си далече

ще стигат ли сълзите ти до мене

нима сърцето в болка ти обрече

забрави бързо... нежното туптене

 

наистина ли няма да те видя вече
със вятъра ли пак ще ти говоря
нима дъжда в очите ми привлече

самотна страница отново ще отворя...
 
10.09.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...