4.06.2019 г., 8:26

... наивността ми покани, за кум...

Поезия » Друга

936 8 11

Интелигентността ми се обеси,
задавена с поредната лъжа,
защо поне веднъж не се намеси?
Е, мъртва е, не искам да тъжа.

От просено зърно сега по- малък,
на кармата ми пъзела редиш.
Мъчително повръщам всеки залък,
със който искаш пак да ме приспиш.

Сега съм само име, на вратата,
урок болезнен и едно на ум.
И шумна сватба вдигай, със вината,
наивността ми покани, за кум...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря, Бени!

2020-05-22T12:15:01+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Разкош! Невероятна си, Наде!

2020-05-22T07:34:43+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Лия, прегръщам те! Благодаря, Лина!Сигурно се дължи на емоционалният заряд в писанията ми, Мария. Всеки мой стих и най-несъвършения извира от душата ми. Благодаря ти! Колко й струва ли, Стойчо? Няколко стиха. И един скъпо платен урок. Благодаря! Ако ще готвиш сенсей, може ли да си поръчам пица? По-здравословна е от илюзиите, те докарват душевно разстройство. Веси, Красе, Ангелче, Светулчице, Силвенце, благодаря ви!

2019-06-05T12:48:42+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Имаш свой стил, Наде, още от заглавието се досетих, че е твое. Оригинално и открояващо се стихотворение.

2019-06-04T17:49:20+03:00
svetlitschka (Светличка)

"На кармата ми пъзела редиш"
Препрочитам и изтръпвам пак.

2019-06-04T17:37:01+03:00