Най-добрият човек
Най-добрият човек не е истински ангел.
Най-добрият човек има свое лице.
Аз го търсих... Но той по-добре и от дявол
се изплъзваше някак незнайно къде.
Аз му писах писмо. На перона го чаках -
най-добрият сред всички познати мъже.
Той не беше такъв, като другите... Плаках.
Исках само за миг да го зърна поне.
Но го нямаше. Срещах все лоши момчета
под ужасни луни... Беше сякаш игра.
И угасваше някак си лека-полека
мисълта, че добрият е част от света.
Беще трудно да искам... Така го забравих.
беше страшно, защото едва оцелях.
Най-добрият пристигна сам, без да се бави,
щом да видя доброто накрая успях.
И съвсем не дойде като принца с карета.
Беше даже пеша... и почти окуцял.
Бе преминал през девет земи и морета,
но до края доброто не беше раздал.
Най-добрият човек нито бял, нито черен,
каза дума добра. Той не беше герой,
но геройски остана на думата верен...
Всъщност всеки от вас може днес да е той....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
